„Казвам се Християн, но приятелите ми казват Хрис. О да, вече имам много приятели и хората от фондация „Сийдър” са част от тях. От както те ме подкрепят животът ми се промени главоломно.

Днес съм на 21, но когато съм се родил са ми поставили страшна диагноза. Според нея не мога да правя много неща. И наистина не можех, но не заради диагнозата, а защото нямаше кой да ми покаже как. В институцията, в която живеех с още 66 изоставени деца, бях агресивен, не говорех, странях от всички. Въпреки че бях тийнейджър постоянно ми слагаха пелени, защото никой не ме беше научил как да се справям без тях…

През 2010 година с помощта на фондацията „Сийдър” се преместих в къща от семеен тип в Кюстендил и благодарение на грижите, топлината и вниманието, които всеки ден получавам аз съм различен и научих много нови неща. И съм щастлив, защото вече ходя на работа и имам заплата, пазарувам сам, хората ми се доверяват. Отдавна не само съм забравил пелените, а и сам се грижа за хигиената си и помагам за домакинството в семейния център, в който живея. Агресията ми е заменена от постоянна усмивка. Преди исках да съм сам, а сега обичам да съм сред хора, да пея и танцувам народни танци.

И не мисля за диагнозата, защото не тя ми пречеше да се развивам. Пречеше ми това, че докато растях нямаше кой да ми покаже как да го направя. Е, вече има и знам, че ще продължи да е така.”