Организациите, членуващи в Коалиция „Детство 2025“, утвърдиха етични насоки за професионалисти за съвместни действия по застъпничество с родители в областта на закрилата на детето. Текстът се позовава на данни от изследвания и практически опит на български и чуждестранни специалисти в полето на родителския и граждански активизъм, както и на вече утвърдените на глобално ниво етични стандарти на социалната работа. В процеса по създаване на насоките като консултанти се включиха и родители – активисти към фондация „Код Участие“.
Етичните насоки, озаглавени „Заедно в действие“, съдържат 16 принципа, които професионалистите от социалната система да използват в диалога с родителите, които могат да споделят своя опит и биха искали чрез него да влияят на вземането на решения на всички нива. В основата на етичните насоки залягат зачитането на достойнството и гарантирането на безопасността на родителите, както и насърчаването на тяхното самоосъзнаване и себеуважение. Така насоките помагат да не бъдат възпроизвеждани отношения и поведения, които водят до дисбаланси на власт, което спира родителското участие.
Етичните насоки за включване на родители в действия по застъпничество могат да се ползват като ресурс от национални, регионални и общински подразделения на системата за закрила на детето; различни социални услуги; неправителствени организации; за включване на родители в различни механизми за оценка на ефективността от интервенциите в полето на алтернативната грижа; при формулиране и реализиране на различни политики за подкрепа за уязвими семейства, преживяващи сериозни кризи и др.
––––
През 2023-24 г. организации от Коалиция „Детство 2025“, съвместно с Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ, проведоха проучване на причините за разделянето на децата и семействата на базата на опита на специалисти от социални услуги, които директно работят по случаи. Данните от изследването са събрани в обширен доклад, описващ рисковете в семействата, които предизвикват намесата на системата за закрила.
В доклада е изведена необходимостта от създаване на подкрепяща среда около децата и техните родители, които живеят в условия, създаващи риск от раздяла. Отбелязано е, че в България вече има развити интервенции и механизми, които да осигуряват такава подкрепа за тях – материална и административна, съдействие за намиране на работа, подобряване на битовите условия, осигуряване на жилище и др. За съжаление обаче, данните показват също, че тези мерки все още са фрагментирани. На много места продължава да преобладава санкциониращият институционален подход, който не само не подкрепя семействата, а допълнително ги травмира.
Същевременно, опитът, който родителите натрупват при сблъсъка със системата за закрила, ги превръща в най-естествените и авторитетни застъпници за провеждането на качествени реформи. От друга страна, неравенството между властта на представителите на държавните органи и уязвимото, граничещо с безпомощност положение, в което често се намират семействата в неравностойно положение, на практика ограничават повечето възможности за влияние на родителите върху формулирането и реализирането на истински работещи политики за детска грижа и зарила.
