Намираме се в дом за деца и младежи с умствена изостаналост, а Боби е на 25 години. Според персонала, единственият близък, поддържал връзка с младежа, е дядо му, който твърдял, че преди години момчето ритало топка като останалите деца. На контактните ни срещи в институцията обаче Боби е изключително бавен, пасивен и със забавени реакции.

През май 2014 Боби сменя обичайната обстановка и бива настанен в къща „Надежда“. Така започва и историята на Повелителят на топките. При настаняването си в къщата Боби е почти неподвижен, страхува се от всичко и всички, като успява да ходи единствено под звуците на детски песнички. В следствие на доброто отношение, грижата на персонала и положителните емоции в къщата, Боби постепенно преодолява страховете си и се оказва, че той не само може да върви енергично, но е изключително добър и в ритането на топка.

През лятото на 2015 г. младежът вече тича на воля сред гората в Лесопарк Николово, а месец по-късно за първи път вижда безкрайната морска шир при с. Тюленово. По същото време екипът на центъра се свързва с дядото на Боби. Трогнат, че някой му дава информация за младежа за първи път от толкова много години и виждайки снимка на внука си, възрастният човек посещава центъра още на следвашия ден. Боби разпознава стареца и изключително щастлив, го посреща на прага на къщата с думата „дядо!“.

В резултат на преживяното през 2015г. и макар прекараните години живот в институции, Боби бележи огромен напредък. Днес той върви по-стабилно и уверено, тича след топките и отново гради връзки със своите роднини. На шега го наричаме Повелителят на топките.